Дядо ми ми купи куче
даже без да подозира
колко зле ще се получи
и ... започна панаира!
Баба ми му каза строго:
"Искам да го вържеш в двора!"
Е ... добре, че още мога
да въздействам върху спора!
Тъй, че го прибрахме вкъщи,
вечерта ни бе перфектна,
баба сутринта се мръщи:
"Тук не му е тоалетна!"
Дядо бързо взе да чисти,
аз изведох го на двора,
баба за обяд замисли
и като че ли отмина зо́ра.
Ала щом навън излезе
и кокошките фиксира,
кучето език изплези,
хукна с тях да потренира.
Баба викна от чардака,
дядо още със парцала:
"Спри го!" той през смях проплака.
Ала стига ли се хала?
Ето, че сме на вечеря
с куче вързано на двора.
Как ли начин ще намеря
да не ям кокошка, хора?
© Веселин Банков Todos los derechos reservados