4 abr 2024, 7:58

Куфара

  Poesía
466 0 0

Приготвям куфара за тръгване
особен е, със собствен нрав
избира си самонадеяно какво със себе си да вземе и да понесе.
С много джобчета и разклонения
и лабиринти между тях, а още и желания, отвори се и ме подкани за мечтания багаж.

Накъсах си от маргаритките, не стрък, а аромат, че с маковете
се заглеждаха в прехлас,
от лястовица приказка откраднах и нея сложих в малък джоб,
ливадата с щърка
върху младото жито ,
откъснах капки дъжд разцъфнал
в окото на пчела,
от камъчетата в реката най- песнопойното си взех,
положих го върху роса от розов цвят,
и полета от вятър топъл си прибрах
в разклонение едно.
Сега какво? Напълни се, въздиша..
И място мъничко поне едно?
Отчупих късче от Родопа в шепа,
ще нося я в ръка.
И тръгваме
Аз
Куфара
Родопа в дясната ръка
... и любовта

А куфара щастлив е...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива -албена Алив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...