4 abr 2024, 7:58

Куфара

  Poesía
463 0 0

Приготвям куфара за тръгване
особен е, със собствен нрав
избира си самонадеяно какво със себе си да вземе и да понесе.
С много джобчета и разклонения
и лабиринти между тях, а още и желания, отвори се и ме подкани за мечтания багаж.

Накъсах си от маргаритките, не стрък, а аромат, че с маковете
се заглеждаха в прехлас,
от лястовица приказка откраднах и нея сложих в малък джоб,
ливадата с щърка
върху младото жито ,
откъснах капки дъжд разцъфнал
в окото на пчела,
от камъчетата в реката най- песнопойното си взех,
положих го върху роса от розов цвят,
и полета от вятър топъл си прибрах
в разклонение едно.
Сега какво? Напълни се, въздиша..
И място мъничко поне едно?
Отчупих късче от Родопа в шепа,
ще нося я в ръка.
И тръгваме
Аз
Куфара
Родопа в дясната ръка
... и любовта

А куфара щастлив е...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива -албена Алив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...