4 апр. 2024 г., 07:58

Куфара

461 0 0

Приготвям куфара за тръгване
особен е, със собствен нрав
избира си самонадеяно какво със себе си да вземе и да понесе.
С много джобчета и разклонения
и лабиринти между тях, а още и желания, отвори се и ме подкани за мечтания багаж.

Накъсах си от маргаритките, не стрък, а аромат, че с маковете
се заглеждаха в прехлас,
от лястовица приказка откраднах и нея сложих в малък джоб,
ливадата с щърка
върху младото жито ,
откъснах капки дъжд разцъфнал
в окото на пчела,
от камъчетата в реката най- песнопойното си взех,
положих го върху роса от розов цвят,
и полета от вятър топъл си прибрах
в разклонение едно.
Сега какво? Напълни се, въздиша..
И място мъничко поне едно?
Отчупих късче от Родопа в шепа,
ще нося я в ръка.
И тръгваме
Аз
Куфара
Родопа в дясната ръка
... и любовта

А куфара щастлив е...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива -албена Алив Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...