Apr 4, 2024, 7:58 AM

Куфара

  Poetry
467 0 0

Приготвям куфара за тръгване
особен е, със собствен нрав
избира си самонадеяно какво със себе си да вземе и да понесе.
С много джобчета и разклонения
и лабиринти между тях, а още и желания, отвори се и ме подкани за мечтания багаж.

Накъсах си от маргаритките, не стрък, а аромат, че с маковете
се заглеждаха в прехлас,
от лястовица приказка откраднах и нея сложих в малък джоб,
ливадата с щърка
върху младото жито ,
откъснах капки дъжд разцъфнал
в окото на пчела,
от камъчетата в реката най- песнопойното си взех,
положих го върху роса от розов цвят,
и полета от вятър топъл си прибрах
в разклонение едно.
Сега какво? Напълни се, въздиша..
И място мъничко поне едно?
Отчупих късче от Родопа в шепа,
ще нося я в ръка.
И тръгваме
Аз
Куфара
Родопа в дясната ръка
... и любовта

А куфара щастлив е...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива -албена Алив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...