4.04.2024 г., 7:58

Куфара

462 0 0

Приготвям куфара за тръгване
особен е, със собствен нрав
избира си самонадеяно какво със себе си да вземе и да понесе.
С много джобчета и разклонения
и лабиринти между тях, а още и желания, отвори се и ме подкани за мечтания багаж.

Накъсах си от маргаритките, не стрък, а аромат, че с маковете
се заглеждаха в прехлас,
от лястовица приказка откраднах и нея сложих в малък джоб,
ливадата с щърка
върху младото жито ,
откъснах капки дъжд разцъфнал
в окото на пчела,
от камъчетата в реката най- песнопойното си взех,
положих го върху роса от розов цвят,
и полета от вятър топъл си прибрах
в разклонение едно.
Сега какво? Напълни се, въздиша..
И място мъничко поне едно?
Отчупих късче от Родопа в шепа,
ще нося я в ръка.
И тръгваме
Аз
Куфара
Родопа в дясната ръка
... и любовта

А куфара щастлив е...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива -албена Алив Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...