14 may 2013, 13:29  

Кукувичи синдром

  Poesía » Otra
1.6K 2 7

 

„Защото и небето притъмнява,

когато му потъна във очите –

вместо плесник (простете) – ви прощавам.

Но зная, че не можете да спите.”

 

Камелия Кондова

 

Простете ми, че се сглобих след вас,

че и след вас отново ще обичам,

че мога стих да сътворя от раз

и че пред мама само коленича.

 

Аз нямам неотгледано яйце -

поравно вашите и мойто храних.

Прощавайте за милостта и че

остана да ви пари. Вместо рана.

 

И не нарочно имам своя син.

Съвсем нарочно не на вас прилича.

Животът му, простете, е един.

И в него го научих да обича.

 

И няма как да знаете, че знам

как всичкото това се заслужава.

Гнездото ми (и с вас) е пълен храм.

 

Простете за това, че ви прощавам.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Липсваш(ми). Дарина!
  • Това не се прощава толкова лесно Поздрави, Дарина!
  • Простено да ти е, Мадам
    (талантът няма нужда от прощаване)
    Прощават само силните.И знам,
    от тези прошки се изграждат храмове...

    Удоволствие си Дарче!
  • Добре, че имаш сина си.
    Останалото е суета.
    Благодаря, че пишеш.


  • Мнооого ти се радвам, Дар!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....