14.05.2013 г., 13:29  

Кукувичи синдром

1.6K 2 7

 

„Защото и небето притъмнява,

когато му потъна във очите –

вместо плесник (простете) – ви прощавам.

Но зная, че не можете да спите.”

 

Камелия Кондова

 

Простете ми, че се сглобих след вас,

че и след вас отново ще обичам,

че мога стих да сътворя от раз

и че пред мама само коленича.

 

Аз нямам неотгледано яйце -

поравно вашите и мойто храних.

Прощавайте за милостта и че

остана да ви пари. Вместо рана.

 

И не нарочно имам своя син.

Съвсем нарочно не на вас прилича.

Животът му, простете, е един.

И в него го научих да обича.

 

И няма как да знаете, че знам

как всичкото това се заслужава.

Гнездото ми (и с вас) е пълен храм.

 

Простете за това, че ви прощавам.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Липсваш(ми). Дарина!
  • Това не се прощава толкова лесно Поздрави, Дарина!
  • Простено да ти е, Мадам
    (талантът няма нужда от прощаване)
    Прощават само силните.И знам,
    от тези прошки се изграждат храмове...

    Удоволствие си Дарче!
  • Добре, че имаш сина си.
    Останалото е суета.
    Благодаря, че пишеш.


  • Мнооого ти се радвам, Дар!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...