„Защото и небето притъмнява,
когато му потъна във очите –
вместо плесник (простете) – ви прощавам.
Но зная, че не можете да спите.”
Камелия Кондова
Простете ми, че се сглобих след вас,
че и след вас отново ще обичам,
че мога стих да сътворя от раз
и че пред мама само коленича.
Аз нямам неотгледано яйце -
поравно вашите и мойто храних.
Прощавайте за милостта и че
остана да ви пари. Вместо рана.
И не нарочно имам своя син.
Съвсем нарочно не на вас прилича.
Животът му, простете, е един.
И в него го научих да обича.
И няма как да знаете, че знам
как всичкото това се заслужава.
Гнездото ми (и с вас) е пълен храм.
Простете за това, че ви прощавам.
© Дарина Дечева Всички права запазени