27 feb 2021, 21:15

Кула

  Poesía
1.2K 1 3

Спасявам книги, книги ме спасяват.

Засядам лошо в прашните корици.

Редя камари, слагам във редици –

навярно знаеш – хиляди ми трябват.

 

Градя си кула псевдовавилонска,

накрая мир, не Господ да достигна.

Сизифов труд – когато я издигна,

стоварва се обратно йерихонски.

 

Спасявам книги, книги ме спасяват,

в умората сред страници се свличам.

Петли пропяват. Трети път отричам,

че някога на друго се надявах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Калъчева Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...