27.02.2021 г., 21:15 ч.

Кула 

  Поезия
5.0 / 2
705 1 3

Спасявам книги, книги ме спасяват.

Засядам лошо в прашните корици.

Редя камари, слагам във редици –

навярно знаеш – хиляди ми трябват.

 

Градя си кула псевдовавилонска,

накрая мир, не Господ да достигна.

Сизифов труд – когато я издигна,

стоварва се обратно йерихонски.

 

Спасявам книги, книги ме спасяват,

в умората сред страници се свличам.

Петли пропяват. Трети път отричам,

че някога на друго се надявах.

© Богдана Калъчева Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1111 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Добрите хора винаги успяват, защото носят бяла светлина. Усмихнати, през трудности минават, понесли ...
  • Апостоле, ще помълчим пред теб. Тъй шумно е човешкото ни време. Търкаля се в безкрайния си жлеб от х...
  • Избухваха любови отведнъж и гаснеха пожари пред очите ми, завръщаха се много не веднъж и с нова обич...

Още произведения »