27 февр. 2021 г., 21:15

Кула

1.2K 1 3

Спасявам книги, книги ме спасяват.

Засядам лошо в прашните корици.

Редя камари, слагам във редици –

навярно знаеш – хиляди ми трябват.

 

Градя си кула псевдовавилонска,

накрая мир, не Господ да достигна.

Сизифов труд – когато я издигна,

стоварва се обратно йерихонски.

 

Спасявам книги, книги ме спасяват,

в умората сред страници се свличам.

Петли пропяват. Трети път отричам,

че някога на друго се надявах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Калъчева Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...