Спасявам книги, книги ме спасяват.
Засядам лошо в прашните корици.
Редя камари, слагам във редици –
навярно знаеш – хиляди ми трябват.
Градя си кула псевдовавилонска,
накрая мир, не Господ да достигна.
Сизифов труд – когато я издигна,
стоварва се обратно йерихонски.
Спасявам книги, книги ме спасяват,
в умората сред страници се свличам.
Петли пропяват. Трети път отричам,
че някога на друго се надявах.
© Богдана Калъчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
