1 dic 2006, 0:06

Кулинарно

  Poesía
1.4K 0 4
В ръждясала тенжера черните мисли
кипят и миришат на сяра,
На черната маса връз бяла поставка -
чаена чашка със вяра.
Купата - празна. На дъното само
вехнеят два-три стръка скука,
Прясно одрано сърцето виси
на студена, надвиснала кука.
Набъбнали - в собствен сос плуват очите
с килограм обешания - марината,
Две ръце - изстинали вече горките,
кълцат душа на салата.
Какво във рецептата липсва, се питам -
Може би малко картоф?
Ни захар, ни сол липсва, ни топла пита -
тук липсват две щипки любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...