Dec 1, 2006, 12:06 AM

Кулинарно

  Poetry
1.4K 0 4
В ръждясала тенжера черните мисли
кипят и миришат на сяра,
На черната маса връз бяла поставка -
чаена чашка със вяра.
Купата - празна. На дъното само
вехнеят два-три стръка скука,
Прясно одрано сърцето виси
на студена, надвиснала кука.
Набъбнали - в собствен сос плуват очите
с килограм обешания - марината,
Две ръце - изстинали вече горките,
кълцат душа на салата.
Какво във рецептата липсва, се питам -
Може би малко картоф?
Ни захар, ни сол липсва, ни топла пита -
тук липсват две щипки любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...