1 дек. 2006 г., 00:06

Кулинарно

1.4K 0 4
В ръждясала тенжера черните мисли
кипят и миришат на сяра,
На черната маса връз бяла поставка -
чаена чашка със вяра.
Купата - празна. На дъното само
вехнеят два-три стръка скука,
Прясно одрано сърцето виси
на студена, надвиснала кука.
Набъбнали - в собствен сос плуват очите
с килограм обешания - марината,
Две ръце - изстинали вече горките,
кълцат душа на салата.
Какво във рецептата липсва, се питам -
Може би малко картоф?
Ни захар, ни сол липсва, ни топла пита -
тук липсват две щипки любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...