1.12.2006 г., 0:06

Кулинарно

1.4K 0 4
В ръждясала тенжера черните мисли
кипят и миришат на сяра,
На черната маса връз бяла поставка -
чаена чашка със вяра.
Купата - празна. На дъното само
вехнеят два-три стръка скука,
Прясно одрано сърцето виси
на студена, надвиснала кука.
Набъбнали - в собствен сос плуват очите
с килограм обешания - марината,
Две ръце - изстинали вече горките,
кълцат душа на салата.
Какво във рецептата липсва, се питам -
Може би малко картоф?
Ни захар, ни сол липсва, ни топла пита -
тук липсват две щипки любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...