10 mar 2017, 22:34

Купидон

Poesía » Verso libre

520 1 5

Когато старостта с бледите си пръсти
настоятелно почуква по вратата,
отвори!
Отвори ѝ!
И с усмивка посрещни я!
Сипни ѝ... една ракия,
тя фиктивно е дошла,
знае, че в килера
със усмивка я чака младостта...
Купидон стрелите е приготвил,
за любов я е подготвил...
Ужасена ще избяга тя
презглава
ОТ СРАМОТА...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Цъки (Христо Манчев)

Благодаря за мотивацията Веси

2017-03-11T18:27:31+02:00
Веси_Еси (Еси)

Прочетох с усмивка. Много, ама мого ми хареса леката закачка със старостта! Поздрави!

2017-03-11T08:27:55+02:00
Цъки (Христо Манчев)

Обичам Те за тези мили думи Зведичке, и благодаря

2017-03-10T23:34:00+02:00
Звездичката (Ивелина каменова)

Знаеш ли, определено много ми допадаш като автор и ще ти кажа защо. Автентичен си първо, второ непринуден като емоция, ти си себе си и си личи от всяка твоя една дума. ето кое много ми харесва в теб. моите поздрави, чета с удоволствие!

2017-03-10T23:30:46+02:00
Цъки (Христо Манчев)

Благодаря за одобрението майсторе

2017-03-10T22:36:04+02:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0