10 мар. 2017 г., 22:34

Купидон

524 1 5

Когато старостта с бледите си пръсти 
настоятелно почуква по вратата,
отвори!
Отвори ѝ!
И с усмивка посрещни я!
Сипни ѝ... една ракия,
тя фиктивно е дошла, 
знае, че в килера 
със усмивка я  чака младостта...
Купидон стрелите е приготвил, 
за любов я е подготвил...
Ужасена ще избяга тя
презглава
 ОТ СРАМОТА...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Манчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за мотивацията Веси
  • Прочетох с усмивка. Много, ама мого ми хареса леката закачка със старостта! Поздрави!
  • Обичам Те за тези мили думи Зведичке, и благодаря
  • Знаеш ли, определено много ми допадаш като автор и ще ти кажа защо. Автентичен си първо, второ непринуден като емоция, ти си себе си и си личи от всяка твоя една дума. ето кое много ми харесва в теб. моите поздрави, чета с удоволствие!
  • Благодаря за одобрението майсторе

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...