Когато старостта с бледите си пръсти
настоятелно почуква по вратата,
отвори!
Отвори ѝ!
И с усмивка посрещни я!
Сипни ѝ... една ракия,
тя фиктивно е дошла,
знае, че в килера
със усмивка я чака младостта...
Купидон стрелите е приготвил,
за любов я е подготвил...
Ужасена ще избяга тя
презглава
ОТ СРАМОТА...
© Христо Манчев Всички права запазени