Mar 10, 2017, 10:34 PM

Купидон

519 1 5

Когато старостта с бледите си пръсти 
настоятелно почуква по вратата,
отвори!
Отвори ѝ!
И с усмивка посрещни я!
Сипни ѝ... една ракия,
тя фиктивно е дошла, 
знае, че в килера 
със усмивка я  чака младостта...
Купидон стрелите е приготвил, 
за любов я е подготвил...
Ужасена ще избяга тя
презглава
 ОТ СРАМОТА...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Манчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за мотивацията Веси
  • Прочетох с усмивка. Много, ама мого ми хареса леката закачка със старостта! Поздрави!
  • Обичам Те за тези мили думи Зведичке, и благодаря
  • Знаеш ли, определено много ми допадаш като автор и ще ти кажа защо. Автентичен си първо, второ непринуден като емоция, ти си себе си и си личи от всяка твоя една дума. ето кое много ми харесва в теб. моите поздрави, чета с удоволствие!
  • Благодаря за одобрението майсторе

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...