21 feb 2024, 7:45

Кутийката на Мама

  Poesía
733 4 5

КУТИЙКАТА НА МАМА

 

... понякога отварям през нощта кутийката с хартийките на Мама –

за кой ли път "Обичам те!" – чета в изпратена от тати телеграма,

рецепта за смокинов конфитюр, ванилов крем и сладкото от вишни,

и картичка – "Стрелите на Амур", за спомен от любовите предишни,

бележката за ток отпреди век, запазена рисунка на сестра ми,

и снимчицата моя по елек, нащракана сред дворните циклами,

 

плик, съхранил ми детските коси, и лист хербаризирано алое,

нотариален акт – за нещо си? – което нивга няма да е мое,

и стихче, съчинено с чер молив от милата ми майчица в тефтера,

о, Времена, в които бях щастлив, невям далеч останали сте вчера? –

затварям скришно стария комод, където ми е детската пижама...

Един прекрасен спомен за живот, събран с любов в кутийката на Мама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки има такива аналогови спомени. Пожълтели снимки, картички, писма. Но нашите внуци нямат да имат такива съкровища, които да пипнат и да усетят отпечатъците на тези, които са ги докосва ли и милвали преди много години.
  • Просълзих се, всеки има такава кутийка! 👍
  • Страхотно! Препоръчвам и пет звезди от мен ✴️✴️✴️✴️✴️
  • Разплака ме, човече. Евала!!!
  • Хубаво е, че ги има тия кутийки, за да ни стоплят със спомени.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...