21.02.2024 г., 7:45

Кутийката на Мама

728 4 5

КУТИЙКАТА НА МАМА

 

... понякога отварям през нощта кутийката с хартийките на Мама –

за кой ли път "Обичам те!" – чета в изпратена от тати телеграма,

рецепта за смокинов конфитюр, ванилов крем и сладкото от вишни,

и картичка – "Стрелите на Амур", за спомен от любовите предишни,

бележката за ток отпреди век, запазена рисунка на сестра ми,

и снимчицата моя по елек, нащракана сред дворните циклами,

 

плик, съхранил ми детските коси, и лист хербаризирано алое,

нотариален акт – за нещо си? – което нивга няма да е мое,

и стихче, съчинено с чер молив от милата ми майчица в тефтера,

о, Времена, в които бях щастлив, невям далеч останали сте вчера? –

затварям скришно стария комод, където ми е детската пижама...

Един прекрасен спомен за живот, събран с любов в кутийката на Мама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки има такива аналогови спомени. Пожълтели снимки, картички, писма. Но нашите внуци нямат да имат такива съкровища, които да пипнат и да усетят отпечатъците на тези, които са ги докосва ли и милвали преди много години.
  • Просълзих се, всеки има такава кутийка! 👍
  • Страхотно! Препоръчвам и пет звезди от мен ✴️✴️✴️✴️✴️
  • Разплака ме, човече. Евала!!!
  • Хубаво е, че ги има тия кутийки, за да ни стоплят със спомени.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...