21 февр. 2024 г., 07:45

Кутийката на Мама

734 4 5

КУТИЙКАТА НА МАМА

 

... понякога отварям през нощта кутийката с хартийките на Мама –

за кой ли път "Обичам те!" – чета в изпратена от тати телеграма,

рецепта за смокинов конфитюр, ванилов крем и сладкото от вишни,

и картичка – "Стрелите на Амур", за спомен от любовите предишни,

бележката за ток отпреди век, запазена рисунка на сестра ми,

и снимчицата моя по елек, нащракана сред дворните циклами,

 

плик, съхранил ми детските коси, и лист хербаризирано алое,

нотариален акт – за нещо си? – което нивга няма да е мое,

и стихче, съчинено с чер молив от милата ми майчица в тефтера,

о, Времена, в които бях щастлив, невям далеч останали сте вчера? –

затварям скришно стария комод, където ми е детската пижама...

Един прекрасен спомен за живот, събран с любов в кутийката на Мама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки има такива аналогови спомени. Пожълтели снимки, картички, писма. Но нашите внуци нямат да имат такива съкровища, които да пипнат и да усетят отпечатъците на тези, които са ги докосва ли и милвали преди много години.
  • Просълзих се, всеки има такава кутийка! 👍
  • Страхотно! Препоръчвам и пет звезди от мен ✴️✴️✴️✴️✴️
  • Разплака ме, човече. Евала!!!
  • Хубаво е, че ги има тия кутийки, за да ни стоплят със спомени.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...