Feb 21, 2024, 7:45 AM

Кутийката на Мама

  Poetry
731 4 5

КУТИЙКАТА НА МАМА

 

... понякога отварям през нощта кутийката с хартийките на Мама –

за кой ли път "Обичам те!" – чета в изпратена от тати телеграма,

рецепта за смокинов конфитюр, ванилов крем и сладкото от вишни,

и картичка – "Стрелите на Амур", за спомен от любовите предишни,

бележката за ток отпреди век, запазена рисунка на сестра ми,

и снимчицата моя по елек, нащракана сред дворните циклами,

 

плик, съхранил ми детските коси, и лист хербаризирано алое,

нотариален акт – за нещо си? – което нивга няма да е мое,

и стихче, съчинено с чер молив от милата ми майчица в тефтера,

о, Времена, в които бях щастлив, невям далеч останали сте вчера? –

затварям скришно стария комод, където ми е детската пижама...

Един прекрасен спомен за живот, събран с любов в кутийката на Мама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всеки има такива аналогови спомени. Пожълтели снимки, картички, писма. Но нашите внуци нямат да имат такива съкровища, които да пипнат и да усетят отпечатъците на тези, които са ги докосва ли и милвали преди много години.
  • Просълзих се, всеки има такава кутийка! 👍
  • Страхотно! Препоръчвам и пет звезди от мен ✴️✴️✴️✴️✴️
  • Разплака ме, човече. Евала!!!
  • Хубаво е, че ги има тия кутийки, за да ни стоплят със спомени.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...