Като в пустиня съм,
с ледени стени,
защото искам от теб,
любов не само лед!
И пак обръщаш гръб,
аз съм ти чуждия,
а бях преди единствен,
крал на любовта.

Помниш ли ме?
А чуваш ли ме?

Припев:
Кажи кога ще мога,
през тебе да погледна,
кога ще ми покажеш,
какво се крие там,
в сърцето ти, кутия
пълна с илюзий.

И пак опитвам се,
да съм за теб един,
но сякаш статуя съм,
в празни спомени.
Един единствен ден,
в мене влюби се,
сега след толкоз сълзи,
не виждаш в мен нали?

Помниш ли ме?
А чуваш ли ме?

Припев:

Толкова ли много искам-само теб,
толкова ли заслужавам-залез сив,
залез без мечти, без звезди, без лъчи,
като сърцето ти!
Празно е сега, като една сълза, сълза която,
умира в пясъка, така умря и тя, любовта,
и вече аз не зная за теб!