Jun 15, 2008, 2:29 PM

Кутия пълна с илюзий

  Poetry » Love
899 0 1

 

Като в пустиня съм,
с ледени стени,
защото искам от теб,
любов не само лед!
И пак обръщаш гръб,
аз съм ти чуждия,
а бях преди единствен,
крал на любовта.

 

Помниш ли ме?
А чуваш ли ме?

 

Припев:
Кажи кога ще мога,
през тебе да погледна,
кога ще ми покажеш,
какво се крие там,
в сърцето ти, кутия
пълна с илюзий.

 

И пак опитвам се,
да съм за теб един,
но сякаш статуя съм,
в празни спомени.
Един единствен ден,
в мене влюби се,
сега след толкоз сълзи,
не виждаш в мен нали?

 

Помниш ли ме?
А чуваш ли ме?

Припев:

 

Толкова ли много искам-само теб,
толкова ли заслужавам-залез сив,
залез без мечти, без звезди, без лъчи,
като сърцето ти!
Празно е сега, като една сълза, сълза която,
умира в пясъка, така умря и тя, любовта,
и вече аз не зная за теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Русланов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...