15 июн. 2008 г., 14:29

Кутия пълна с илюзий

904 0 1

 

Като в пустиня съм,
с ледени стени,
защото искам от теб,
любов не само лед!
И пак обръщаш гръб,
аз съм ти чуждия,
а бях преди единствен,
крал на любовта.

 

Помниш ли ме?
А чуваш ли ме?

 

Припев:
Кажи кога ще мога,
през тебе да погледна,
кога ще ми покажеш,
какво се крие там,
в сърцето ти, кутия
пълна с илюзий.

 

И пак опитвам се,
да съм за теб един,
но сякаш статуя съм,
в празни спомени.
Един единствен ден,
в мене влюби се,
сега след толкоз сълзи,
не виждаш в мен нали?

 

Помниш ли ме?
А чуваш ли ме?

Припев:

 

Толкова ли много искам-само теб,
толкова ли заслужавам-залез сив,
залез без мечти, без звезди, без лъчи,
като сърцето ти!
Празно е сега, като една сълза, сълза която,
умира в пясъка, така умря и тя, любовта,
и вече аз не зная за теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Русланов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...