Кутията с най-вкусниете бонбони е една...

Когато свърши кутията с най-вкусните бонбони,

аз зная от какво най-много те е среах,

изяде последния, но пак с надежда я отвори,

знаейки, че няма отново да вкусиш от тях...

Когато най-сладкото и пенливо вино се изпие,

усещането хубаво и силно за него запази,

за утаилите се капки, бутилката не надигай,

защото спомена за хубавия вкус ще развали...

Когато си бил на най-красивтото място и незабравимо,

никога отново недей да се завръщаш там,

остави си спомените непокътнати и така щастливи,

ще ги развалиш, ако с носталгия отново идеш сам...

Когато прекараш най-щастливия си ден,

запази го в сърцето си, но датата не помни,

защото след години, ще е най-обикновен

а от спомена тъй силно може да те заболи...

Когато гледаш някой много хубав филм,

колкото и да е силен, никога не го повтаряй,

ще ти втърсне и момента, който ти е най-любими

и от невероятен, досаден за теб ще стане...

Веднъж се гледа любимия филм, веднъж чете се любимата книга,

една е кутията с най-вкусните бонбони, едно е най-сладкото вино...

Затова когато жива любовта си тръгне, недей я настига,

просто запази я силна, голяма и така неповторима...