20 сент. 2017 г., 21:10

Кутията с най-вкусниете бонбони е една...

874 0 1

Кутията с най-вкусниете бонбони е една...

 

Когато свърши кутията с най-вкусните бонбони,

аз зная от какво най-много те е среах,

изяде последния, но пак с надежда я отвори,

знаейки, че няма отново да вкусиш от тях...

 

Когато най-сладкото и пенливо вино се изпие,

усещането хубаво и силно за него запази,

за утаилите се капки, бутилката не надигай,

защото спомена за хубавия вкус ще развали...

 

Когато си бил на най-красивтото място и незабравимо,

никога отново недей да се завръщаш там,

остави си спомените непокътнати и така щастливи,

ще ги развалиш, ако с носталгия отново идеш сам...

 

Когато прекараш най-щастливия си ден,

запази го в сърцето си, но датата не помни,

защото след години, ще е най-обикновен

а от спомена тъй силно може да те заболи...

 

Когато гледаш някой много хубав филм,

колкото и да е силен, никога не го повтаряй,

ще ти втърсне и момента, който ти е най-любими

и от невероятен, досаден за теб ще стане...

 

Веднъж се гледа любимия филм, веднъж чете се любимата книга,

една е кутията с най-вкусните бонбони, едно е най-сладкото вино...

 

Затова когато жива любовта си тръгне, недей я настига,

 

просто запази я силна, голяма и така неповторима...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има истина в написаното. Остава ни да вкусваме от най-вкусните бонбони през определено време, за да не се заситим. Така любимите бонбони ще ни бъдат по-дълго любими. Ако успеем да им придадем и различни вкусове, тогава може да се докоснем до вечността.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....