Sep 20, 2017, 9:10 PM

Кутията с най-вкусниете бонбони е една...

  Poetry » Love
871 0 1

Кутията с най-вкусниете бонбони е една...

 

Когато свърши кутията с най-вкусните бонбони,

аз зная от какво най-много те е среах,

изяде последния, но пак с надежда я отвори,

знаейки, че няма отново да вкусиш от тях...

 

Когато най-сладкото и пенливо вино се изпие,

усещането хубаво и силно за него запази,

за утаилите се капки, бутилката не надигай,

защото спомена за хубавия вкус ще развали...

 

Когато си бил на най-красивтото място и незабравимо,

никога отново недей да се завръщаш там,

остави си спомените непокътнати и така щастливи,

ще ги развалиш, ако с носталгия отново идеш сам...

 

Когато прекараш най-щастливия си ден,

запази го в сърцето си, но датата не помни,

защото след години, ще е най-обикновен

а от спомена тъй силно може да те заболи...

 

Когато гледаш някой много хубав филм,

колкото и да е силен, никога не го повтаряй,

ще ти втърсне и момента, който ти е най-любими

и от невероятен, досаден за теб ще стане...

 

Веднъж се гледа любимия филм, веднъж чете се любимата книга,

една е кутията с най-вкусните бонбони, едно е най-сладкото вино...

 

Затова когато жива любовта си тръгне, недей я настига,

 

просто запази я силна, голяма и така неповторима...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има истина в написаното. Остава ни да вкусваме от най-вкусните бонбони през определено време, за да не се заситим. Така любимите бонбони ще ни бъдат по-дълго любими. Ако успеем да им придадем и различни вкусове, тогава може да се докоснем до вечността.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...