16 may 2019, 8:41

Къде

  Poesía » Otra
736 5 8

Упорито... Докрай и наужким,

те подреждат света си в играта -

кавалерът на детските ризки

с дамата, дето му носи салата

 

от листата на трън неизвестен,

и от кал му забърква вечеря,

но е бяло – на двама в душата…

Толкова бяло, къде да намеря?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ranrozar (Стойчо Станев), Ангелче13 (Паднал ангел), Plevel (Силвия Илиева) Благодаря Ви!
  • Замислящи редове, с мъдри послания.
  • Колко е необходимо за още един комплимент?!
    Поздравления,Лина-Светлана!
  • brinne (Мариана Бусарова) - Има, Марианка. Не го търсим където и както трябва... Условията и условностите пречат, превръщат страха в навик, а той започва да взима решенията вместо нас, мисля. Но пък аз твърде често мисля погрешно, така че...
    Ida-L (Лидия) - Благодаря!
    RainaVakova (Райна) - Райне, зарадва ме много. Това беше идеята...
    От все сърце Ви Благодаря!
  • "Докрай и наужким,"
    Уникален стих, Лина! Толкова асоциации ми поднесе!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...