16 мая 2019 г., 08:41

Къде

743 5 8

Упорито... Докрай и наужким,

те подреждат света си в играта -

кавалерът на детските ризки

с дамата, дето му носи салата

 

от листата на трън неизвестен,

и от кал му забърква вечеря,

но е бяло – на двама в душата…

Толкова бяло, къде да намеря?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ranrozar (Стойчо Станев), Ангелче13 (Паднал ангел), Plevel (Силвия Илиева) Благодаря Ви!
  • Замислящи редове, с мъдри послания.
  • Колко е необходимо за още един комплимент?!
    Поздравления,Лина-Светлана!
  • brinne (Мариана Бусарова) - Има, Марианка. Не го търсим където и както трябва... Условията и условностите пречат, превръщат страха в навик, а той започва да взима решенията вместо нас, мисля. Но пък аз твърде често мисля погрешно, така че...
    Ida-L (Лидия) - Благодаря!
    RainaVakova (Райна) - Райне, зарадва ме много. Това беше идеята...
    От все сърце Ви Благодаря!
  • "Докрай и наужким,"
    Уникален стих, Лина! Толкова асоциации ми поднесе!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...