16.05.2019 г., 8:41

Къде

731 5 8

Упорито... Докрай и наужким,

те подреждат света си в играта -

кавалерът на детските ризки

с дамата, дето му носи салата

 

от листата на трън неизвестен,

и от кал му забърква вечеря,

но е бяло – на двама в душата…

Толкова бяло, къде да намеря?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ranrozar (Стойчо Станев), Ангелче13 (Паднал ангел), Plevel (Силвия Илиева) Благодаря Ви!
  • Замислящи редове, с мъдри послания.
  • Колко е необходимо за още един комплимент?!
    Поздравления,Лина-Светлана!
  • brinne (Мариана Бусарова) - Има, Марианка. Не го търсим където и както трябва... Условията и условностите пречат, превръщат страха в навик, а той започва да взима решенията вместо нас, мисля. Но пък аз твърде често мисля погрешно, така че...
    Ida-L (Лидия) - Благодаря!
    RainaVakova (Райна) - Райне, зарадва ме много. Това беше идеята...
    От все сърце Ви Благодаря!
  • "Докрай и наужким,"
    Уникален стих, Лина! Толкова асоциации ми поднесе!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...