9 mar 2024, 15:19

Къде е ада на земята

  Poesía » Otra
697 3 24

Не хора, а истински зверове,

майки и тях са родили,

бомбардират мирни градове,

децата - не са им мили.

 

Към спящите хора в домовете

през нощта, като зажадняли вампири,

летят ракети след дроновете,

сирена за спасение свири.

 

Небето зарево озарява,

взривове огласят тишината,

майка дечицата си отрива,

останали под бетона на стената.

 

Едното отваря очи,

другото отмята главица.

Утро е! Слънчевите лъчи

огряват ада на земята.

 

Наздравици в Кремъл се вдигат

за среднощната разруха - победа,

на майката сълзи не достигат,

онемяла могилката гледа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за взетото отношение, Кух Пън! Бъди жив и здрав!
  • Благодаря за оценката, Миночка! Бъди жива и здрава!
  • Хубав стих и като цяло си прав ...но ти препоръчвам да погледнеш темата дето съм пуснал във форума - "Новото Ненормално Нормално" ...и да обърнеш внимание на линковете към видеата, които съм пуснал Много ТИХИ войни се водят освен тази видимата за пред телевизора ....война за децата, война за семейството, война за човечеството като цяло, война за нормалността ....и нещата ще стават все по-зле в тази насока! Надявам се войната Русия-Украйна да приключи възможно най-скоро, но другите войни едва сега започват и призовавам всички да се посъбудят доколкото това е възможно
  • Хубав стих, Ники! Тъжна картина, жалко за толкова невинни хора!
  • Благодаря за поздрава, Юри! Прав си, че да спориш с путинофил е все едно да спориш с радио! Бъди жив и здрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....