Mar 9, 2024, 3:19 PM

Къде е ада на земята

  Poetry » Other
692 3 24

Не хора, а истински зверове,

майки и тях са родили,

бомбардират мирни градове,

децата - не са им мили.

 

Към спящите хора в домовете

през нощта, като зажадняли вампири,

летят ракети след дроновете,

сирена за спасение свири.

 

Небето зарево озарява,

взривове огласят тишината,

майка дечицата си отрива,

останали под бетона на стената.

 

Едното отваря очи,

другото отмята главица.

Утро е! Слънчевите лъчи

огряват ада на земята.

 

Наздравици в Кремъл се вдигат

за среднощната разруха - победа,

на майката сълзи не достигат,

онемяла могилката гледа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за взетото отношение, Кух Пън! Бъди жив и здрав!
  • Благодаря за оценката, Миночка! Бъди жива и здрава!
  • Хубав стих и като цяло си прав ...но ти препоръчвам да погледнеш темата дето съм пуснал във форума - "Новото Ненормално Нормално" ...и да обърнеш внимание на линковете към видеата, които съм пуснал Много ТИХИ войни се водят освен тази видимата за пред телевизора ....война за децата, война за семейството, война за човечеството като цяло, война за нормалността ....и нещата ще стават все по-зле в тази насока! Надявам се войната Русия-Украйна да приключи възможно най-скоро, но другите войни едва сега започват и призовавам всички да се посъбудят доколкото това е възможно
  • Хубав стих, Ники! Тъжна картина, жалко за толкова невинни хора!
  • Благодаря за поздрава, Юри! Прав си, че да спориш с путинофил е все едно да спориш с радио! Бъди жив и здрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....