9 мар. 2024 г., 15:19

Къде е ада на земята

696 3 24

Не хора, а истински зверове,

майки и тях са родили,

бомбардират мирни градове,

децата - не са им мили.

 

Към спящите хора в домовете

през нощта, като зажадняли вампири,

летят ракети след дроновете,

сирена за спасение свири.

 

Небето зарево озарява,

взривове огласят тишината,

майка дечицата си отрива,

останали под бетона на стената.

 

Едното отваря очи,

другото отмята главица.

Утро е! Слънчевите лъчи

огряват ада на земята.

 

Наздравици в Кремъл се вдигат

за среднощната разруха - победа,

на майката сълзи не достигат,

онемяла могилката гледа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за взетото отношение, Кух Пън! Бъди жив и здрав!
  • Благодаря за оценката, Миночка! Бъди жива и здрава!
  • Хубав стих и като цяло си прав ...но ти препоръчвам да погледнеш темата дето съм пуснал във форума - "Новото Ненормално Нормално" ...и да обърнеш внимание на линковете към видеата, които съм пуснал Много ТИХИ войни се водят освен тази видимата за пред телевизора ....война за децата, война за семейството, война за човечеството като цяло, война за нормалността ....и нещата ще стават все по-зле в тази насока! Надявам се войната Русия-Украйна да приключи възможно най-скоро, но другите войни едва сега започват и призовавам всички да се посъбудят доколкото това е възможно
  • Хубав стих, Ники! Тъжна картина, жалко за толкова невинни хора!
  • Благодаря за поздрава, Юри! Прав си, че да спориш с путинофил е все едно да спориш с радио! Бъди жив и здрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....