Не хора, а истински зверове,
майки и тях са родили,
бомбардират мирни градове,
децата - не са им мили.
Към спящите хора в домовете
през нощта, като зажадняли вампири,
летят ракети след дроновете,
сирена за спасение свири.
Небето зарево озарява,
взривове огласят тишината,
майка дечицата си отрива,
останали под бетона на стената.
Едното отваря очи,
другото отмята главица.
Утро е! Слънчевите лъчи
огряват ада на земята.
Наздравици в Кремъл се вдигат
за среднощната разруха - победа,
на майката сълзи не достигат,
онемяла могилката гледа...
© Никола Яндов Всички права запазени