9.03.2024 г., 15:19

Къде е ада на земята

693 3 24

Не хора, а истински зверове,

майки и тях са родили,

бомбардират мирни градове,

децата - не са им мили.

 

Към спящите хора в домовете

през нощта, като зажадняли вампири,

летят ракети след дроновете,

сирена за спасение свири.

 

Небето зарево озарява,

взривове огласят тишината,

майка дечицата си отрива,

останали под бетона на стената.

 

Едното отваря очи,

другото отмята главица.

Утро е! Слънчевите лъчи

огряват ада на земята.

 

Наздравици в Кремъл се вдигат

за среднощната разруха - победа,

на майката сълзи не достигат,

онемяла могилката гледа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за взетото отношение, Кух Пън! Бъди жив и здрав!
  • Благодаря за оценката, Миночка! Бъди жива и здрава!
  • Хубав стих и като цяло си прав ...но ти препоръчвам да погледнеш темата дето съм пуснал във форума - "Новото Ненормално Нормално" ...и да обърнеш внимание на линковете към видеата, които съм пуснал Много ТИХИ войни се водят освен тази видимата за пред телевизора ....война за децата, война за семейството, война за човечеството като цяло, война за нормалността ....и нещата ще стават все по-зле в тази насока! Надявам се войната Русия-Украйна да приключи възможно най-скоро, но другите войни едва сега започват и призовавам всички да се посъбудят доколкото това е възможно
  • Хубав стих, Ники! Тъжна картина, жалко за толкова невинни хора!
  • Благодаря за поздрава, Юри! Прав си, че да спориш с путинофил е все едно да спориш с радио! Бъди жив и здрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...