yankova41 (Йонка Янкова) yankova41 (Йонка Янкова)
8 580
23 nov 2016, 18:23

Къде е радостта

620 1 6

 

 

Вечерта прилегна в прегръдките на времето.

Самотата закрещя.

Разлюля ме лилавият воал на нощта.

Луната се оглежда в полумрака.

Умря без ласки, без вяра душата.

Всичко притихна в нощната дъбрава.

А мисълта се пита

къде отиде времето?

А, радостта?

Къде спира истината на живота?

Разбирам! Живота е превил гръбнака!

От жал раздира се сърцето!

И смрад човешка, пълна глухота.

Съдба жестока!

Да!...Две съдби и една надежда!

Търсят радостта и светлина за

повече любов!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0