Къде е радостта
Вечерта прилегна в прегръдките на времето.
Самотата закрещя.
Разлюля ме лилавият воал на нощта.
Луната се оглежда в полумрака.
Умря без ласки, без вяра душата.
Всичко притихна в нощната дъбрава.
А мисълта се пита
къде отиде времето?
А, радостта?
Къде спира истината на живота?
Разбирам! Живота е превил гръбнака!
От жал раздира се сърцето!
И смрад човешка, пълна глухота.
Съдба жестока!
Да!...Две съдби и една надежда!
Търсят радостта и светлина за
повече любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
