Nov 23, 2016, 6:23 PM

Къде е радостта 

  Poetry » Free verse
348 1 6

 

 

Вечерта прилегна в прегръдките на времето.

Самотата закрещя.

Разлюля ме лилавият воал на нощта.

Луната се оглежда в полумрака.

Умря без ласки, без вяра душата.

Всичко притихна в нощната дъбрава.

А мисълта се пита

къде отиде времето?

А, радостта?

Къде спира истината на живота?

Разбирам! Живота е превил гръбнака!

От жал раздира се сърцето!

И смрад човешка, пълна глухота.

Съдба жестока!

Да!...Две съдби и една надежда!

Търсят радостта и светлина за

повече любов!

 

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??