yankova41 (Йонка Янкова) yankova41 (Йонка Янкова)
8 580
Nov 23, 2016, 6:23 PM

Къде е радостта

617 1 6

 

 

Вечерта прилегна в прегръдките на времето.

Самотата закрещя.

Разлюля ме лилавият воал на нощта.

Луната се оглежда в полумрака.

Умря без ласки, без вяра душата.

Всичко притихна в нощната дъбрава.

А мисълта се пита

къде отиде времето?

А, радостта?

Къде спира истината на живота?

Разбирам! Живота е превил гръбнака!

От жал раздира се сърцето!

И смрад човешка, пълна глухота.

Съдба жестока!

Да!...Две съдби и една надежда!

Търсят радостта и светлина за

повече любов!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0