29 mar 2024, 14:36

Къде живее детството?

  Poesía
559 7 16

Детството къде живее?

И има ли си къща?

Забравено ли е, къде е?

И може ли… да се завръща?

***

С мъничките си крачета

по алеята прохожда в парка

и с глас звънлив се смее,

щом гост в града е лунапарка.

На захарен памук прилича.

Бърбори все, не млъква!

Целувка безпричинна е!

На чаша мляко дъха.

С очи - светулки дяволити

под щръкналия къс бретон.

Уж малко е, а пък мечтите

са яхнали крилатия му кон!

Той с времето лети, лети,

над облачета – две кордели.

Понесло куфара с мечти,

отнася детството. Къде ли?

Навярно някъде далеч живее

или в забравен стар албум,

в куп снимки черно - бели,

и в спомена нахлул?

***

То скрито е добре в сърцето,

ведно със куфара с вълшебства.

Открий ключалката с ключето,

живей отново свойто детство!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От сърце ти благодаря, Пепи! Светли Великденски празници и на теб!
  • Поздравления, Дани! 👃
  • Златиии, чак сега видях, че си ми писала, извини ме, моля те! 🥰И може би нямаше да се върна към това стихотворение, ако не ми се беше обадила от гр. Лом вокалният педагог на "Шоколадчета" Росица Кръстева. По този текст са направили страхотна песен с композитора Валери Костов. Аз работя с тях от няколко години и това ще бъде петата песен по мой текст с тях. Още веднъж най-сърдечно ти благодаря за хубавия коментар и ти желая светли Великденски празници! 💖🙏🏻
  • Много, много, много ми харесва, Дани! Детството е в равенство с малките съкровени, но истински значими нещица - човечност, доброта... Защо не си оставаме деца?!
  • Георги, Юри, Дарина, от сърце ви благодаря за коментарите! Радвайте се на слънчеви пролетни дни и на поетично и житейско вдъхновение!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...