ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
343 2595
29 мар. 2024 г., 14:36

Къде живее детството? 

  Поэзия
226 7 16

Детството къде живее?

И има ли си къща?

Забравено ли е, къде е?

И може ли… да се завръща?

***

С мъничките си крачета

по алеята прохожда в парка

и с глас звънлив се смее,

щом гост в града е лунапарка.

На захарен памук прилича.

Бърбори все, не млъква!

Целувка безпричинна е!

На чаша мляко дъха.

С очи - светулки дяволити

под щръкналия къс бретон.

Уж малко е, а пък мечтите

са яхнали крилатия му кон!

Той с времето лети, лети,

над облачета – две кордели.

Понесло куфара с мечти,

отнася детството. Къде ли?

Навярно някъде далеч живее

или в забравен стар албум,

в куп снимки черно - бели,

и в спомена нахлул?

***

То скрито е добре в сърцето,

ведно със куфара с вълшебства.

Открий ключалката с ключето,

живей отново свойто детство!

© Даниела Виткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • От сърце ти благодаря, Пепи! Светли Великденски празници и на теб!
  • Поздравления, Дани! 👃
  • Златиии, чак сега видях, че си ми писала, извини ме, моля те! 🥰И може би нямаше да се върна към това стихотворение, ако не ми се беше обадила от гр. Лом вокалният педагог на "Шоколадчета" Росица Кръстева. По този текст са направили страхотна песен с композитора Валери Костов. Аз работя с тях от няколко години и това ще бъде петата песен по мой текст с тях. Още веднъж най-сърдечно ти благодаря за хубавия коментар и ти желая светли Великденски празници! 💖🙏🏻
  • Много, много, много ми харесва, Дани! Детството е в равенство с малките съкровени, но истински значими нещица - човечност, доброта... Защо не си оставаме деца?!
  • Георги, Юри, Дарина, от сърце ви благодаря за коментарите! Радвайте се на слънчеви пролетни дни и на поетично и житейско вдъхновение!
  • Прекрасно стихотворение!🙂
  • Браво, Дани! 👍😊
  • Много харесах.
    Поздравявам те.
  • Ники, опитах се да избягам от мантрата - сравнение на нашето детство с това на днешните деца. Писах за детството - живец в нас, макар и на тия години, което не позволява душата да старее. Много ти благодаря за прочита, за коментара и за "любими"!
  • "То скрито е добре в сърцето,
    ведно със куфара с вълшебства.
    Открий ключалката с ключето,
    живей отново свойто детство"!

    Много добре си го обособила и синтезирала значението тук, Дани!💖💖💖
    Разкош!
  • Благодаря ти, от сърце ти благодаря за хубавите думи, Младене!
  • Чудесен е стихът ти, Дани! Грабва от самото начало:

    "Детството къде живее?
    И има ли си къща?
    Забравено ли е, къде е?
    И може ли… да се завръща?"

    Не съм чел по-хубав стих за детството. Поздравявам те!
  • Стойчо, прекрасно е, че сме имали детство, което ни кара днес да се чувстваме добри хора. Сърдечно ти благодаря за прочита, за коментара и за "любими"!
  • Все се завръщаме към невинността на детството,
    а то поседнало на хълм:отлита като слънце небесно...🌞
    Поздравления за написаното от теб, Дани!👋
  • Благодаря ти от сърце, Люси! 💖🌞
  • Даниии,прекрасно💓
Предложения
: ??:??