Къде живее детството?
Детството къде живее?
И има ли си къща?
Забравено ли е, къде е?
И може ли… да се завръща?
***
С мъничките си крачета
по алеята прохожда в парка
и с глас звънлив се смее,
щом гост в града е лунапарка.
На захарен памук прилича.
Бърбори все, не млъква!
Целувка безпричинна е!
На чаша мляко дъха.
С очи - светулки дяволити
под щръкналия къс бретон.
Уж малко е, а пък мечтите
са яхнали крилатия му кон!
Той с времето лети, лети,
над облачета – две кордели.
Понесло куфара с мечти,
отнася детството. Къде ли?
Навярно някъде далеч живее
или в забравен стар албум,
в куп снимки черно - бели,
и в спомена нахлул?
***
То скрито е добре в сърцето,
ведно със куфара с вълшебства.
Открий ключалката с ключето,
живей отново свойто детство!
© Даниела Виткова All rights reserved.
