21 jul 2012, 12:44

Къде отиваме

  Poesía » Otra
497 0 0

Къде отиваме

 

Понякога се питам - къде отиваме

и къде ли духът ни лети?

С безвремието ли умираме

и не можем да му кажем "спри!".

 

Или като послание небесно

думите ни умират, но вървят.

Точното си разписание следват,

със земните ни дни летят.

 

Или всичко свършва.

Само звездите светещи

показват пътя ни

високо, високо нагоре.

 

На едно измерение,

сплитащо душите ни,

като небесно послание,

което продължава да тлее като спомен.

 

А може би този полет на душата човешка,

която кръжи над нас и лети

с безвремието, което ни води,

е само остатък от живота, който мълчи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...