21.07.2012 г., 12:44

Къде отиваме

499 0 0

Къде отиваме

 

Понякога се питам - къде отиваме

и къде ли духът ни лети?

С безвремието ли умираме

и не можем да му кажем "спри!".

 

Или като послание небесно

думите ни умират, но вървят.

Точното си разписание следват,

със земните ни дни летят.

 

Или всичко свършва.

Само звездите светещи

показват пътя ни

високо, високо нагоре.

 

На едно измерение,

сплитащо душите ни,

като небесно послание,

което продължава да тлее като спомен.

 

А може би този полет на душата човешка,

която кръжи над нас и лети

с безвремието, което ни води,

е само остатък от живота, който мълчи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...