Jul 21, 2012, 12:44 PM

Къде отиваме

  Poetry » Other
501 0 0

Къде отиваме

 

Понякога се питам - къде отиваме

и къде ли духът ни лети?

С безвремието ли умираме

и не можем да му кажем "спри!".

 

Или като послание небесно

думите ни умират, но вървят.

Точното си разписание следват,

със земните ни дни летят.

 

Или всичко свършва.

Само звездите светещи

показват пътя ни

високо, високо нагоре.

 

На едно измерение,

сплитащо душите ни,

като небесно послание,

което продължава да тлее като спомен.

 

А може би този полет на душата човешка,

която кръжи над нас и лети

с безвремието, което ни води,

е само остатък от живота, който мълчи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...