21 июл. 2012 г., 12:44

Къде отиваме

503 0 0

Къде отиваме

 

Понякога се питам - къде отиваме

и къде ли духът ни лети?

С безвремието ли умираме

и не можем да му кажем "спри!".

 

Или като послание небесно

думите ни умират, но вървят.

Точното си разписание следват,

със земните ни дни летят.

 

Или всичко свършва.

Само звездите светещи

показват пътя ни

високо, високо нагоре.

 

На едно измерение,

сплитащо душите ни,

като небесно послание,

което продължава да тлее като спомен.

 

А може би този полет на душата човешка,

която кръжи над нас и лети

с безвремието, което ни води,

е само остатък от живота, който мълчи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...