3 abr 2006, 10:28

Къде са притчите

  Poesía
673 0 3
Тогава тя нервничи над своя компютър.
Тогава тя не е на себи си.
Над своя монитор.
Гледа с бледата си лудост всичко наоколо
и удря клавишите с ярост.
Защото е загубила нещо...

Аз пия в ъгъла зачетен
в една тънка книжка.
Усмихвам се на притчите в нея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!Вие ми помагате да разчитам притчите!
  • Поздравления, Ясене! Успял си по много приятен начин да покажеш нещо толкова важно и да помогнеш на читателя да потърси това, което може би е загубил...
  • Ей!!!
    И този път доста ми хареса!
    Поздравявам те!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...