3.04.2006 г., 10:28

Къде са притчите

667 0 3
Тогава тя нервничи над своя компютър.
Тогава тя не е на себи си.
Над своя монитор.
Гледа с бледата си лудост всичко наоколо
и удря клавишите с ярост.
Защото е загубила нещо...

Аз пия в ъгъла зачетен
в една тънка книжка.
Усмихвам се на притчите в нея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!Вие ми помагате да разчитам притчите!
  • Поздравления, Ясене! Успял си по много приятен начин да покажеш нещо толкова важно и да помогнеш на читателя да потърси това, което може би е загубил...
  • Ей!!!
    И този път доста ми хареса!
    Поздравявам те!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...