30 abr 2023, 11:58

Къде сбъркахме?

  Poesía
636 4 2

КЪДЕ СБЪРКАХМЕ?

 

... отказвам да повярвам, че светът брутално се променя пред очите ми,

че радостите стават все по-кът, мечтите ни – без жалост! – запокитени,

че вредом хора с маски – без лица, мълчат като натикани във гробница,

че скри съдбата нашите слънца! – и хукна нейде – черна безподобница,

че вече се обичаме – online! – в компютри, през смартфони, телевизори,

 

Родино моя, уж си Земен Рай! – пък аз не знам? – далече ли си, близо ли,

поляна с трън, осили и бодли! – постелята ми нощем па̀ри – жилеща! –

и всяка сутрин страшно ме боли, че млъкват – мъртви, твоите Учѝлища,

че тръшкат порти нашите души! – престанахме да вярваме и в щъркели.

Дано възкръсне Бог – и да реши кога, защо – и във какво сме сбъркали.

 

30 април 2021 г.

гр. Варна, 9, 10 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...