30 abr 2023, 11:58

Къде сбъркахме?

  Poesía
634 4 2

КЪДЕ СБЪРКАХМЕ?

 

... отказвам да повярвам, че светът брутално се променя пред очите ми,

че радостите стават все по-кът, мечтите ни – без жалост! – запокитени,

че вредом хора с маски – без лица, мълчат като натикани във гробница,

че скри съдбата нашите слънца! – и хукна нейде – черна безподобница,

че вече се обичаме – online! – в компютри, през смартфони, телевизори,

 

Родино моя, уж си Земен Рай! – пък аз не знам? – далече ли си, близо ли,

поляна с трън, осили и бодли! – постелята ми нощем па̀ри – жилеща! –

и всяка сутрин страшно ме боли, че млъкват – мъртви, твоите Учѝлища,

че тръшкат порти нашите души! – престанахме да вярваме и в щъркели.

Дано възкръсне Бог – и да реши кога, защо – и във какво сме сбъркали.

 

30 април 2021 г.

гр. Варна, 9, 10 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....