КЪДЕ СБЪРКАХМЕ?
... отказвам да повярвам, че светът брутално се променя пред очите ми,
че радостите стават все по-кът, мечтите ни – без жалост! – запокитени,
че вредом хора с маски – без лица, мълчат като натикани във гробница,
че скри съдбата нашите слънца! – и хукна нейде – черна безподобница,
че вече се обичаме – online! – в компютри, през смартфони, телевизори,
Родино моя, уж си Земен Рай! – пък аз не знам? – далече ли си, близо ли,
поляна с трън, осили и бодли! – постелята ми нощем па̀ри – жилеща! –
и всяка сутрин страшно ме боли, че млъкват – мъртви, твоите Учѝлища,
че тръшкат порти нашите души! – престанахме да вярваме и в щъркели.
Дано възкръсне Бог – и да реши кога, защо – и във какво сме сбъркали.
30 април 2021 г. ...